Ashes of love или четирите сезона на любовта през приказна китайска призма

king

снимка Instagram

текст: Баба Вихронрав

Ashes of love!  Прекрасен и хубав филм – много весел, много горчив, много нежен, една фатална, но много силна любовна история. В 63 епизода изживяваш всичко – и любовта, и страстта, и фаталността, и ревността, и болката, и предателството, и убийството, и загубата на любим човек и накрая триумфа на щастливия край. Целият филм е поема между трима души – двама превъзходни братя и една красива невинна жена – олицетворяваща съвършенството. Естествено тя е жертвеният агнец, който трябва да умре, за да се върне балансът. В смешната част на филма мога да кажа, че едно просто Грозде, с благороден тайно скрит произход, ваксинирано с едно хапче срещу любов, е способно да подхлъзне цял арогантен Феникс и най-милия и благороден Дракон на света и да настане хаос в Райския и Демонския свят – Ин-а и Ян-а. Направо превъзходен филм, като приказка… и много красив като атмосфера, а в 36 -и епизод показаха най-красивата “обмяна на енергия”, която съм гледала в азиатски сериал и всичко под формата на метафора, а толкова буквална в същото време и изключително красива, направо настръхнах. Интересното е,че има много гръцка митология… Той е Феникс- Богът на войната, а тя е нещо като Афродита- дъщеря на Богинята на цветята и Богът на водата. Той е огън, а тя е сняг, той е Юг, тя Север, той е лято, тя е зима . Неговата реална форма е огнено пиле, а тя е снежинка – замръзнала вода като цветче, защото това е снежинката, замръзнало цвете… Тя му отчупи едно от парченцата на реалната си форма и му подари мига на пролетта и есента, за да имат 4-те сезона. И накрая, когато умря, снежинката, която се възнесе в космоса беше без едно кристалче, защото, когато той се опита да скъса с нея всякаква романтична връзка и да я нарани, той й върна подаръка, без да знае, че тя му е подарила парче от истинската си форма, а той я е носил в сърцето си през всички години, и тя строши кристалчето… и заваляха алени снежинки…

Та накратко Пиле и Риба се караха за едно Грозде. Пилето беше безстрашно, арогантно, но превъзходно като герой, за нито един миг не загуби възхищението ми от характера му. Рибата беше мила, добра, но много самотна и тъжна, дълбока вода, много умен, хладен и стратег, който, заради желанието да я има малката красавица, избра да играе нечестно – страхотен антагонист, с много достойнство и в мрачните постъпки и действия . Но дори и накрая, когато тотално освирепя, продължавах да го харесвам като герой. А Гроздето, красота, наивитет, светлина, тъпота и абсолютна саможертвеност, как да не ти хареса тази история…

Публикувано в рубрика:Животът